В тази статия разглеждаме проглеждането на науката за феномена Медитация. Редица сериозни научни изследвания, някои от които продължили близо 10 години показват множество любопитни факти за състоянието на медитация и за ума (мозъка) на медитиращите. Както се оказва – субективните възприятия на монаси и дзен практици са измерими със съвременните технологии… Не по-малко интересни са и изследванията за ефекта на медитацията върху физическото състояние на хората.

Медитацията е състояние на ума и тялото в което медитиращият постига себеосъзнатост, спиране на ума, повишаване на енергията на тялото си, в немалко случаи – просветление. Преживяването, в екстремните си форми, често е описвано и като граничещо със смъртта. Има достатъчно източници по въпроса, включително и множество техники, улесняващи навлизането в медитативно състояние, така че няма да продължаваме с обясненията по тази тема, а ще се концентрираме върху научните факти.

През последните 5-6 десетилетия не малко учени – от запада и от изтока, започнаха да проявяват интерес към източната култура и по-специално към медитацията, която е основен елемент в множество източни традиции и религии. Ще ви запознаем първо с няколко проучвания за начина, по който умът на медитиращия се променя, а след това и с изследвания, показващи пряка връзка между медитацията и подобряването на определени показатели на здравословното състояние.

Изследванията на Дейвидсън за мозъчната дейност на медитиращи
Модерните проучвания на функционирането на мозъка чрез ЕЕГ (електроенцефалограма на мозъка) вече недвусмислено показват факти, които са известни на медитиращите от хилядолетия – че чрез медитация може да се постигне промяна в начина на функциониране на мозъка и по-високо ниво на осъзнаване. Изследователи от Университета в Уисконсин при работата си с тибетски монаси успяват да „преведат“ трансцеденталните преживявания на езика на науката под формата на високо интензивни гама вълни и повишен мозъчен синхрон.
„Това, което открихме е, че дългогодишните практикуващи медитация показват активиране на мозъка от невиждани преди мащаби.“ казва Ричард Дейвисън, учен, специалист по нервната система. „Тяхната умствена практика има ефект подобен на тренировките на голф играч – подобрява представянето“. Това показва, че мозъкът може да бъде трениран и физичната му структура – променяна, чрез медитация.
Учените до неотдавна считаха, че връзки между мозъчните клетки се формират в ранна възраст и в последствие не подлежат на промяна. Едва последните години това виждане се променя, благодарение на напредъка на технологиите за изследване на мозъчната дейност. Дейвидсън придвижва тази идея една стъпка напред, реално демонстрирайки, че чрез медитация се променя вътрешният начин на работа и връзките в мозъка.
Самият експеримент, описан накратко – Далай Лама изпраща 8 от най-добрите си ученици за изследването, а контролната група е от 8 студента, незанимавали се с медитация преди това. Студентите първо минават едноседмичен курс по медитация. След всеки от монасите и студентите е свързан с ЕЕГ с 256 сензора и е инструктиран да медитира фокусирайки се върху „необусловено състрадание“ (бел. пр., поради липса на по-добра дума за compassion).
Наблюдаваните резултати от уредите недвусмислено показват, че мозъците на монасите се различават значително от тези на студентите. Електродите отчитат много повече и с изключително интензитет гама лъчи и също така, че тяхното движение и координация в мозъците на монасите е много по-координирано и организирано. Новаците в медитацията показали само леко по-висока гама активност, докато някои от монасите, занимаващи се между 15 и 40 години с медитация показали стойности много по-високи от тези, измерени някога в здрав човек.
Монасите с най-голяма практика имали и най-високи нива на гама вълни. Тази реакция на „дозата“ медитация е точно това, което търсели учените. В други, предишни изследвания, умствените дейности като фокусиране, памет, учене и осъзнаване са асоциирани точно с този тип повишаване на нервната координация, който е наблюдаван при монасите. Според Дейвидсън резултати от проучването показват, че медитацията има траен ефект върху мозъка на практикуващия, тъй като още преди да навлязат в състояние на медитация тибетците показват значително по-висока гама активност от контролната група.
Експеримент на Токийския университет

Д-р Акира Касаматсу и д-р Томио Хирай още през 1963 година провеждат експеримент с дзен монаси, който показва нещо много интересно – техният мозък е по-осъзнат по отношение на околната стреда и не подлежи на т.нар. „привикване“, за разлика от мозъците на непрактикуващи. ЕЕГ изследванията разкриват, че 90 секунди след началото на медитацията започва ритмично забавяне на мозъчната активност, известна като алфа вълни. Това забавяне се случва при отворени очи и се засилва с прогресирането на медитацията докато на 30-тата минута алфа вълните са 7-8 в секунда (7-8 Hz). Ефектът продължава и някоко минути след края на медитацията.

Това, което е забележително е, че тази ЕЕГ картина се различава коренно от вълните при сън, ходене, съзнание и хипнотичен транс на хора, които нямат прогрес в медитацията. Друго интересно наблюдение отчита, че оценката на дзен учителя за прогреса на негов ученик кореспондира напълно с ЕЕГ картината.
Да се върнем на „привикването“ и т.нар. „алфа блокиране“ или спиране на афла вълните. Да си представим човек, четящ спокойно книга, който изведнъж е обезпокоен от силен звук. Ако същият звук се повтори след няколко секунди, неговото внимание пак ще бъде отвлечено, но не за толкова дълго. Ако звукът започне да се повтаря през фиксиран интервал, човекът в крайна сметка започва да го игнорира.
ЕЕГ на непрактикуващ медитация засича алфа вълните му докато по гореописания начин слуховата му система се стимулира. При първия звук средната продължителност на блокирането на алфа вълните е 7 секунди. При дзен майстор – само 2 секунди. Ако звукът се повтаря през 15 секунди, нормалния човек престава да има алфа блокиране средно след 5-тото повторение. Това намаляване на алфа-блокирането се нарича „привикване“ и се наблюдава при всички нормални хора, ако звукът продължава да се повтаря на фиксирани интервали.
При дзен майсторите обаче няма привикване. Алфа блокирането при тях е 2 секунди при първия звук, 2 секунди при 5-тия и 2 секунди при 20-тия. Това показва, че дзен майсторите имат по-високо осъзнаване на околната среда като резултат от медитативните практики.
Медитацията в медицината – отражения на медитацията върху физически проблеми и болести
Над 200 болници в САЩ предлагат към своите традиционни методи за лечение и т.нар. MBSR програма (от англ. Mindfulness-Based Stress Reduction – понижаване на стреса чрез себеосъзнаване). По същество програмата е обучение по медитация. Ползите от нея включват регулация на кръвното налягане и холестерола, облекчаване на болки, понижаване на стреса и склонността към депресия, регулация на съня.
В едно от тези лечебни заведения група американски учени решават да установят дали медитацията ще се отрази на нивата на мелатонина при жени. Този хормон е изключително важна биомолекула с многостранно въздействие върху организма. Той потиска развитието на туморите, защитава ДНК на клетките от мутации, укрепва имунната система, помага при (нелечимия) псориазис и много други.
Мелатонинът се синтезира в епифизната жлеза под действие на слънчева светлина. Според великия философ и математик Декарт в тази жлеза (третото око или 6-ата чакра аджна за йогите) се намира душата и там духът се свързва с психиката, чието физическо изражение е мозъкът. За учените обаче въпросът е само дали практикуването на медитация ще увеличи синтеза на мелатонин като средство за борба с рака на гърдата и простатата.

Отговорът е положителен. При жените, които медитират, се синтезира значително повече мелатонин в сравнение с тези, които не го правят. Това откритие отваря врати за превенция и лечение на рак – болните от коварната болест, които медитират, наистина живеят по-дълго. Интригуващо е, че медитацията предизвиква ефект (синтез на мелатонин), който е считан за възможен само под въздействие на слънчева светлина.

Множество други изследвания сочат, че медитацията повишава нивата на хормона вазопресин, засилва паметта, намалява стреса и нивото на стресовия хормон кортизол и увеличава точките на тестовете за интелигентност със средно 2 на година практика. Медитацията по правило повишава и нивата на ендорфина и серотонина, което има огромно благотворно влияние върху психиката ни.

Може би най-впечатляващото изследване досега, разкрива, че практикуването на медитация дори променя в положителен смисъл функционирането на гените ни. Ефектът най-общо се изразява в увеличение на антиоксидантната способност на тялото, което стимулира имунната система, забавя стареенето и предпазва от рак.

За финал

През 2003 г. Масачузетският технологичен институт (MIT), една от най-реномираните научни институции в света, провежда двудневна научна среща по неврология. Освен учените, там присъства и група будистки монаси, предвождани от самия Далай Лама. Идването на будистите съвсем не е самоцелно. Както споделя неврологът Франциско Валера: „Те изучават мозъка 2500 години, а ние едва от няколко десетилетия. Със сигурност имат какво да ни кажат.“

4 КОМЕНТАРИ

  1. Благодарна съм за навременното появяване на тази статия, практикувам медитация от много повече от десет години, имам вяра, че близкият ми човек ще успее и самият той да започне да си помага с това силно човешко умение, нека успеем двамата да го насочим в посоката на неговото здраве! Вярвам! Вече сме там! Нека продължим, ако той също иска! Благодаря му.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here