Всички сме чували за плацебо ефекта. Но малко се говори за ноцебо ефекта. Това е парадокс, защото  повечето лоши неща, които ни се случват, са плод именно на ноцебо ефекта.

     Що е то ноцебо ефект?

     Ноцебо от латински буквално означава „нанасям вреда“. Ноцебо е вярата, убеждението, че сте в беда или ще пострадате. Че сте или ще се разболеете от нещо. Че никога няма да успеете да постигнете или направите нещо, което желаете. Че при вас нещата “просто са такива”  и нищо не може да се направи.

     Ноцебо е форма на самоограничение, която обаче няма обективна реална предпоставка.

     Приемането на нечия чужда субективна представа за вашия собствен свят, без да имате възможност или желание да проверите нейната истинност.

     Ноцебо ефект произвежда невинната на пръв поглед констатация на учителя по пеене, че детето ви пее фалшиво. Ако детето се съгласи с „авторитета“ и му повярва – от него определено няма да стане певец.

     Ноцебо ефект произвежда забележката на родителя, небрежно отбелязвайки, че на детето не му върви математиката. Детето е празна дъска. Родителят пише върху нея своите констатации и те остават там – понякога за цял живот.

     В повечето случаи ноцебо ефект се създава без умисъл. Под формата на мнение.

     Но мненията, особено когато човек няма оформена ценностна система, често се превръщат в присъди.

     Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам крехко здраве… Повечето от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо ефект. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме случайна забележка, изказана по конкретен повод и сме направили генерален извод. Извод, който вадим всеки път, когато се окажем в сходна ситуация.

     Най-лошите ноцебо ефекти се произвеждат в лекарските кабинети.

     Там се издават най-тежките присъди. Там се разболяват най-много хора — буквално.

     Звучи ви пресилено? Нека цитирам един истински случай, описан от д-р Брус Липтън в „Биология на убежденията“:

      „През 1974 г. лекаря от Нашвил — Клифтън Мидър – имал пациент на име Сам Лонди, пенсиониран продавач на обувки, страдащ от рак на хранопровода – заболяване, което тогава се смятало за нелечимо. Лонди се лекувал, но всички в медицинската общност „знаели“, че той отново ще получи рецидив. Затова никой не се изненадал, когато Лонди починал две седмици след поставянето на диагнозата. Изненадата дошла след смъртта му, когато при аутопсията в тялото му били открити съвсем малко ракови клетки, които определено не били достатъчни, за да го убият. Пред „Дискавъри хелт“ Мидар казва: „Човекът почина с рак, но не и от рак.“ Но от какво е починал Лонди, ако не от рак на хранопровода? Да не би да е починал, защото е повярвал, че ще умре? Този случай продължава да занимава Мидър три години след смъртта на Лонди: „Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички около него смятаха, че е болен от рак… Дали по някакъв начин не му отнехме надеждата за живот?“ Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на идеята, че лекарите, родителите и учителите могат да отнемат надеждата, програмирайки ни да вярваме, че сме безпомощни.“

     Ето го и най-голямото престъпление, пораждащо един от най-силните ноцебо ефекти:

      „Остават ви еди колко си години/месеци/седмици живот!“

     Потресаващо!

     Ако имах законодателна власт – определено щях да квалифицирам подобни изказвания като углавно престъпление срещу човечеството. С всички, произтичащи от това, последствия.

     Норбеков го е казал много добре: „Това, че ти не можеш или не знаеш как се лекува нещо, все още не означава, че „нещото“ е нелечимо!“

     Само че хората все така си измират… спазвайки послушно „дадения“ им от медиците срок.

     Отказвайки да оспорят мнението на авторитетите.

     Слепи за възможния ноцебо ефект.

     Забравили, че в каквото и да си убеден – винаги си прав!

     Нека си представим, че всичко това са празни приказки.

     Нека си представим, че няма истории за хора, отишли си от този свят, защото са им внушили, че им е време да си ходят. Нека си представим, че няма хора, провалили живота си, защото са им повтаряли, че за нищо не стават.

     И ви предизвиквам за един експеримент!

     Нека, ако сред вас има хора, на които са издавали “присъди”, които сте имали смелостта да откажете да “излежите”. Ако сте имали близки с подобни случаи.

     Споделете ги в края на тази статия!

     И, знаете ли?

     Вярваме, че ако съберем точно 100 такива истории — много хора ще повярват!

     И ще получат шанс!

     Представете си, че точно в момента тази статия се чете от някой, на когото току-що са издали присъдата.

     Без право на обжалване! И този човек се чуди какво да прави. Може би вашите истории ще му дадат надежда и шанс. Може ми те ще са неговото плацебо.

     Да проверим!

22 КОМЕНТАРИ

  1. На мен ми беше казано като малка, че пея много фалшиво и това стана моята истина. Не смеех да си отворя устата за един случаен тон дори докато не станах на 18 години, излезнах от вкъщи и реших да спра да вярвам в тази „истина“. Не че станах певица след това, но смело си попявам, когато ми се прииска… и много ми олекна.

  2. Аз съм с рак на гърдата . Съпругът ми почина от рак на белия дроб през 2012 и аз бях решила , че такава ще е и моята присъда . Открих тумора още по време на неговите химиотерапии , но отидох на преглед доста по-късно / шест месеца/ . Сигурна бях в диагнозата , но все пак таях надежда . Няколко изследвания и доктори потвърдиха , че това е рак . Някак си през ушите ми мина тази диагноза и въобще не се впечатлих . Дъщеря ми тъкмо беше забременяла , така че мисълта ми беше основно в това да се сдобия с внуче . Претърпях 2 операции за един месец , след това 6 химиотерапии / внучката ми се роди след втората/ и все още съм тук .

  3. Абсолютно съгласен съм с написаното за ноцебо ефекта. – Класическото потвърждение е научният експеримент, който е широко известен под името „Ефектът Пигмалион“ (вижте в нет-а описан е много добре. Той доказва, че проектираните нагласи и очаквания се сбъдват. – това е проблема за внушението и влиянието, което оказваме на околните, изказвайки мнението си по определен начин.
    Но това е част от живота – Съгласен съм, че е неетично да внушаваме слабост, неумение и липса на качества на човека до нас, но нима един боксьор трябва да се разсърди на опонента си на ринга, ако оня му каже „Ще те спукам от бой. Нямаш никаква координация и се чудиш къде да си денеш ръцете! Некадърник!“ Нищо подобно. Трябва да преодолее това внушение и да си внуши по-силно че ще може да го бие, ако иска да победи. Истината е, че няма смисъл някой да ни жали и още повече да го очакваме от света. Преодолявайки негативните оценки и внушения на околните придобиваме „имунитет“ срещу тях и това е следващата крачка в посока ПОБЕДА.
    Ако не ги преодолеем – проваляме се, падаме или даже умираме.Силата на волята и вярата в това, че сме подкрепяни от Създателя, а оттам и в собствените ни възможности се калява. Никой няма да ни я даде наготово.

  4. Майка ми, мир на душата й, след като се пенсионира отиде да живее на село, обичаше да се занимава с градината и в нея на слънце прекарваше дните си, на 87 години се разболя от пневмония и завеждащ отделението по белодробно болести след като разгледа рентгенографията й попита коя година е боледувала от туберкулоза, останах втрещена от въпроса му, за годините, прекарани на село тя никога от нищо не се е разболявала! След това дълго мислих върху този случай, анализирах и стигнах до заключението, че силата на характера й, мисълта й, която беше обърната навън, към това да произведе зеленчуци и радостта да общуването с растенията , дните ,прекарани на слънце, всичко това я беше спасило, а и тя никога не мислеше за болести!

  5. В 4ти клас учителката ми по немски изказа мение пред майка ми, на родителска среща, че не ми се отдават езиците. Наистина не ми беше лесно по този предмет и дори след като ходих на уроци продължаваше да ми е трудно. След като и с английския в училище нещата не потръгнаха все повече се убеждавах, че явно „на мен езиците не ми се отдават“. После учителката по немски се смени и започнахме от а, б, аз се справях много добре, но го отдавах, че е на ниво за начинащи и че все пак съм учила и преди това. Разясненията на тази учителка бяха по-разбираеми за мен. Почти 10 год по-късно се записах на курс по английски с идеята да науча поне елемнарните неща. В края на курса учителката ми каза „на теб ти се отдават езиците“. След това изкарах още 5 нива и днес знам много повече отколкото някога съм си мислела, че ще науча.

  6. На 19г.
    Всичко е в нашите глави. Мислете позитивно и че винаги ще има изход от дадена ситуация. Защото винаги има! Лошите неща ни съпътстват, да, това е факт. Но, ако вярвате в доброто и че не е невъзможно и вас да ви сполети добро – ще успеете. Не се самовглъбявайте. Не го мислете прекалено много. Живота е кратък. Само на 19г съм, но годините ми минават като броени дни. Единственото нещо, от което ме е страх, е че живота е кратък, че нямам достатъчно време да ида на местата, които искам, да направя всички онези интересни и вълнуващи нови неща.. Живейте! Не го мислете. Живота е един!
    Поздрави.

  7. Свекърва ми почина от рак на гърдата, но без да се оперира и почти без да се лекува, но 25г след поставената й диагноза. В диспансера в „Дървеница“ я знаеха като жената, която не си пие лекарствата и не се лекува по никакъв начин. Подобен е случая и със свекъра, който има тумор на бузата и вече е по-голям от портокал, но отказва да се оперира или лекува. Има също кръвно 218/140 – да звучи невероятно , но му е такова от години , а пулса му е около 50 удара в минута. Пътува поне два пъти в седмицата с влак из страната и се обслужва сам. Скоро ще стане на 86 години.

  8. Здравейте на всички 🙂 ще се постарая да разкажа моята история в резюме … наложи се да приемам кортикостероиди дълго време – за период от 4 години, като чувах през това време, че можело да стигна до инвалидна количка, но нито умът ми го приемаше, нито ушите искаха да чуят това, аз все пак бях само на 22 г. Един ден, когато бях на преглед около мен се бяха събрали доста Лекари. Една от тях ми каза, следното: „Виж, мило момиче …, както хората се женят, така и ти си се оженила за кортизона и ще го пиеш до края на живота си!“ Разбираемо очите ми плувнаха, който не е пил това хапче – той не знае, до какви последици може да доведе. Тъкмо бях тръгнала да отговарям на Лекарката, като един от колегите й се обади и каза: „Е, недейте така да говорите!“ … Аз продължих със същите плуващи очи и казах: „С цялото си уважение към Вас, но … както хората се женят, така се случва и да се разведат. Аз ще се „разведа“ с кортизона!“ …. И така с времето лека по лека го спрях. Историята ми е много дълга, но тази част, с която ви запознах мисля, че е точно по темата. Пожелавам на всички здраве, вяра и силен дух – тези неща са нужни на всички ни!

  9. Здравейте,
    Познавам жена,на която лекари й бяха казали,че не и остават повече от шест месеца живот.Беше с някакъв рак.
    Две и повече години след това вече жената си е все така жива,а здравето и вместо да се влоши значително се подобри.Мина и през химиотерапия-това почти не я уби!!
    Китайската медицина,кинезиологията и други методи на лечения познати на алтернативната медицина плюс подходяща диета я държат на крака,а може и напълно да се е излекувала.
    Всичко е в нашите ръце и глави.
    Вярвайте си и се обичайте!!!

  10. Е, и аз със смъртна диагноза на 20, предложиха ми да почна химиотерапия възможно най-бързо, имало експериментални лечения в Александровска, да съм се запишела!
    Дойде ми като гръм от ясно небе! Тъкмо ме бяха приели студентка! Седнах зад един блок на Дондуков, наревах се и си казах:“ я, да ви се не види и лекарите и диагнозите! Аз отивам да уча и да си живея живота!“
    И куче си взех, и на еразмус ходих и магистратура изкарах! Сега 12 години по-късно, жива и здрава, омъжена, майка на едно и в очакване на второ! Никой и нищо не може да те убие, ако откажеш да умреш ! Не че съм безсмъртна, но няма да е скоро!

  11. Всяка болест може да се използва за ново начало, подходящ момент да станем най-добрата своя версия, да употребим болестта в своя полза, да преживеем историята на Феникса – възможно е :-)!

  12. Здравейте. На 28 години съм. Преди 5 години ми казаха, че имам Хашимото (болест на щитовидната жлеза, която се самоунищожава)и цял живот трябва да пия лекарства. Докторът ми каза, че антитялото ТАТ никога няма да е в норма. Не след дълго се запознах с моя учител по йога. Освен йогата, той ни говореше за енергии и чакри. В началото изобщо не вярвах. Това е доста дълга тема, но сега мога да се споделя с вас, че от 2 години изобщо не пия хапчета и антитялото ТАТ не само, че е в норма, ами е в минималните стойности. А той каза, че никога няма да е в норма….но аз не му повярвах. Вярвах, че аз сама съм се разболяла и мога да се излекувам…
    Всичко е в нашите умове! Наслаждавайте се на живота. 🙂

  13. Всичко е в мислите ни!
    Имах закъснение в цикъла, 2 месеца при редовен до този момент цикъл, мислех ,че имам отново проблем/ преди години ми махнаха единия яйчник, имам и други операции/, нервите ми не издържаха вече от диагнози. Отидох на лекар, след прегледа той каза: всичко е наред, не знам каква е причината на пръв поглед, трябва да направим изследвания, даде ми направление. На сутринта станах и имах цикъл. Всичко е в главата ни, бях се успокоила, че нямам проблем и готово.
    Трябва да сме позитивни.

  14. Сега съм на 35год.,преди 6год.по повод невъзножмост за забременяване и след 2год.ходене по изследвания и стотици прегледи ме диагностицираха с рак на яечниците/метастазитал в оментум и дебело черво/4-стадий.Бях оперирана и ми бяха дадени 3 месеца живот,изкарах много тежки химиотерапий,но никога не повярвах,че това наистина се случва с мен,а още по-малко че ще умра…..Имала съм момети на тежки депресии,но не се предавам-ОБИЧАМ ЖИВОТА.Коренно промених начина си на живот.От лудо тичане да работя и всичко да контролирам,се отдадох на разходки и екскурзии,на повече време със семейството ми и почивка.Днес 4год.по-късно,слава на Бога,благодарение на семейството ми,любовта ми към живота и позитивното мислене съм жива и здрава.Моля се,надявам се и ВЯРВАМ,че още дълги години ще се радвам на добро здраве.

  15. На 62,години съм. На 36 ми откриха колагеноза с 5 вида антитела. Като най много бяха анти ставните. Скоро след диагнозата направих и тромбоза на феморалиса. Благодаря на Бог за изпитанието. Докато лежах вперила поглед в перфузора молейки се тромба да се разбие проумях много неща за живота. Отказах лекарствата -твърдяха, че без тях ми остават 2г.живот и то непълноценен. Промених мисленето , започнах да медитирам, взех Рейки и така 26 г. Отгледах си децата, внуците, работих 8г. на две места и сега все още работя
    Вярвам на лекарите, но традиционата медицина лекува симптомите не и причината. Всеки избира сам в какво да вярва и как да усвои урока от изпитанието наречено Болест.

  16. ЗДРАВЕЙТЕ. АЗ ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ, ЧЕ КОГАТО БЯХ БРЕМЕНА МИ КАЗАХА, ЧЕ ДЕТЕТО МИ ЩЕ БЪДЕ СЪС СИНДРОМ НА ДАУН. АЗ ОБАЧЕ ВЪТРЕШНО СИ ЗНАЕХ, ЧЕ ТОВА НЕ Е ВЯРНО. ОТИДОХ ПРИ ДРУГ ЛЕКАР, КОЙТО ОТРЕЧЕ ТАЗИ СТРАШНА ДИАГНОЗА.РОДИХ ЕДНО ПРЕКРАСНО И ЗДРАВО МОМИЧЕНЦЕ.СЛАВА НА БОГ. ХОРА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ ЖИВОТА, ЖИВЕЙТЕ ГО ПО НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ЗА ВАС И ТЪРСЕТЕ И ДРУГИ НАЧИНИ И МЕТОДИ ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ НА ДУШИТЕ СИ, ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ..А ДОКТОРИТЕ ОСТАВЕТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТ С ТЕХНИТЕ НЕЩА.

  17. Здравейте!
    Преди 7 години се омъжих и бързо след това дойде радостната новина – очаквахме първото си детенце. Имах много леко кърваво зацапване, което не отчитах, като проблем.. Но все пак отидохме на лекар. Въпросната докторка, с абсолютно безчувствен тон и вид ми съобщи: Да, има един ембрион тук, но не е добре закрепен и до няколко дни ЩЕ ГО ИЗТЪРСИШ. Спокойно, млада си, ще имаш други деца…
    Точно това бяха думите и, които ме пронизаха право в сърцето.. С мъжа ми излязохме от кабинета и аз се разплаках.
    Но не допуснах думите и да стигнат до душата ми. Казах на мъжа ми, че щом Бог ни е изпратил това детенце, той ще ми помогне да го запазя и родя живо и здраво. Избърсах сълзите си, почнах да се моля на Господ да бъде до мен и повече нито за секунда не помислих, че нещо няма да е наред с детето ми. Днес, Слава Богу, имаме прекрасно, умно и жизнено момченце, което скоро ще навърши 6 години – да ни е жив и здрав. Вярвайте в себе си! Вярвайте в доброто, което заслужаваме! Вярвайте в положителната развръзка на всяко изпитание! И най-вече – вярвайте във висшата сила, която бди над нас!

  18. Всичко, в което вярвяш е вярно ЗА ТЕБ! Избирай да вярваш в доброто. Избирай добри мисли. Днешната мисъл е утрешната реалност. Питай се дали искаш тази мисъл, която сега е в ума ти да бъде твоята реалност утре. И направи избора си с любов към себе си.
    Никога не сте сами!

  19. О, прочетох всичките коментари. Поздравления на всички! Едва ли има човек, който не изпада в отчаяние, но ако силно искаш нещо и вярваш в него, то ще бъде. Господ ще те подкрепи! На всички здраве и късмет! Дай Боже! Амин!

  20. Имам позната ,която с белезите по нея и разказа си потвърждава написаното по-горе . Тя има белези по цялото тяло,не си спомням добре на колко години е била,но е била още дете,може би на 12-13 години, когато почива майка й, тя остава с баща си и сестра си. Няколко месеца след смъртта на майка й, се разболява от болест, подобна на прокажен, окапване на меса… остава в болница, до момента , в който лекарите казват, че вече няма какво да се направи и най-много 2 месеца живот. Тя разказа как си е представяла – визуализирала ,че е здраво тялото,засегнатите местаи и рани. Решава ,че иска да се прибере вкъщи и да не й слагат повече лекарства. За изумление на лекарите след 6 месеца се появява при тях възстановена. Да, има белези огромни,обаче точно те и разказа й потвърждават силата на човешката мисъл! Да е жива и здрава още дълги години и да дава светлина, на тези ,които я губят!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here