Преди около година, след една „случайна“ среща, ме запознаха с един „хипнотичен коуч“ (хипнотерапевт). Казва се Грейс Смит. Винаги съм била запалена по хипнозата и потенциала, който се крие в този метод, обаче така и не разбрах как точно действа и дали би ми подействала на мен. Като човек, който се интересува от минали животи, но без солидно мнение по въпроса, това да си направя хипнотична регресия беше нещо, което винаги съм мечтала да преживея.

Един ден Грейс беше на посещение в нашия град и ние се разбрахме да си разменим услуги; аз ѝ направих Таро сеанс в замяна на една хипнотична сесия от нейна страна. Грейс ми сподели:

„Терапията за отключване на душата е създадена от моя приятел, Мартин Питърсън. В света има съвсем малко сертифицирани терапевти и аз имам щастието да бъда един от тях. Тази терапия представлява метод за извеждане и постигане на „вътрешно прозрение“ посредством една универсална символика. Това означава, че често хора с различна история и почти нищо общо на пръв поглед, споделят почти едни и същи преживявания по време на сесията и то, без да знаят предварително какво да очакват. Например, хората често описват „стаята“, където се провежда хипнотичната сесия (тази която си представят) и описанията, направени от тях, почти напълно съвпадат. Аз нарочно не описвам тази „стая“ предварително; и винаги се изненадвам колко много от клиентите ми „отиват“ точно в същата „стая“, когато започне процесът. Чрез хипнозата и този метод се постига дълбоко лечение и осъзнаване. Въпреки че не се изисква човек да вярва предварително в предишните животи, повечето хора описват преживяванията си като такива от предишен живот, живот между преражданията или дори бъдещи прераждания. Дали това е „точно“ в смисъл, дали човекът наистина преживява отново предишна инкарнация, е без значение, тъй като има хора, които вярват, че процесът е истински, но има и такива, които смятат, че това е измислена история. Все пак, според резултатите, които сме документирали, има еднаква трайност на процеса на оздравяване при всички. Оказва се, че подсъзнанието не го интересуват религиозните убеждения или липсата на такива. До този момент изглежда всеки, който си „затвори очите“, отпусне се качествено и бъде воден към процеса на визуализация на своето оздравяване „на ниво душа”, получава дълбок и траен ефект.“

Нетърпелива, но и въодушевена, аз се подготвих за сесията с отворено съзнание, подготвена за всякакъв резултат. За моя изненада хипнозата се оказа доста близка до всеки един вид медитация, с хипнотичните напътствия на водещия, който отключва дълбоките нива на подсъзнанието чрез сугестия. Хипнозата ми позволи да попътувам в миналото и да постигна по-добро разбиране за моето настоящо положение. Докато бях почти в съзнание, през повечето време чувствах все едно съм въведена в някакъв сън, но по един нежен, близък и не натрапчив начин… отново, не далеч от медитацията.

След моето преживяване осъзнах, че медитацията и хипнозата, които се смятат за различни неща, всъщност се базират на една и съща основа, на която и двете работят като модалности, за да помогнат на човек да си спомни кой е всъщност и да се освободи от това, което вече не му е нужно.

Според Грейс:
„При наличието на много форми на медитация, все пак най-популярният вариант е този, в който медитиращият затваря очи, фокусира се върху дишането си и насочва вниманието си към своите мисли, за да се откъсне от тях.

При хипнозата има много различни варианти – толкова, колкото и практикуващи – обикновено това е комбинация, “състояние на дълбоко отпускане и едновременно с това фокусиране върху определен проблем.” За по-простичко, аз нарекох хипнозата „целенасочена медитация”.

Чрез отпускане на тялото посредством дълбока релаксация, броейки отзад-напред, визуализация на места, където се чувстваш уютно, както и безброй подобни техники, клиентът при хипноза става податлив към сугестия, достигайки състояние, което наричаме „сомнамбулизъм“. Това е състояние на релаксация с дълбоки тета вълни като без изключение, всеки от моите клиенти, практикуващи медитация, след първата сесия възкликва: „Уау! Хипнозата е като състояние на дълбока медитация!”. Хипнозата не е състояние на замъгляване на съзнанието, не е сън и не се налага амнезия, за да се постигне резултат.

Всъщност, хипнозата е състояние, не по-различно от това на дълбоката медитация, но за някои просто е по-лесно да бъде постигнато чрез хипноза отколкото чрез практикуване на медитация самостоятелно. Водената медитация дава чувство на подкрепа за клиента и му помага да навлезе на едно сигурно място, където е възможна трайна трансформация.“

Общо взето, медитация и хипноза са издънки от едно и също древно дърво с корени, потопени в колективното несъзнато и докато техните методи и ползи могат леко да се разминават, като цяло резултатът е един и същ; дистанциране на съзнанието от ограниченията на егото и постигане на естествено състояние на безграничност.

Автор: Дженифър Содини

Източник: http://www.collective-evolution.com

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here